Стевията е ниско калорийна (0 калории) и защо тя е полезна

Цвят на Stevia rebaudiana
Цвят на Stevia rebaudiana
Цвят на Stevia rebaudiana

Стѐвията (Stévia) e род многогодишни растения от семейство Сложноцветни (или Астрови), включващи около 240 вида билки и храсти, растящи в субтропичните и тропичните райони в Южна и Централна Америка.

Родът Stevia се състои от 240 вида растения, произхождащи от Южна Америка, Централна Америка и Мексико, с няколко вида, растящи далеч на север – в Аризона, Ню Мексико и Тексас. Те за пръв път са проучвани от испанския ботаник и лекар Petrus Jacobus Stevus (Педро Естеве, 1500 – 1556), от чието фамилно име произхожда латинската дума stevia.

Употребата от хора на сладките видове Stevia Rebaudiana произхожда от Южна Америка. Листата на растението стевия са 30 – 45 пъти по-сладки от захарозата (обикновената трапезна захар). Листата могат да се консумират пресни или в чайове и храни.
Видът Stevia Rebaudiana, по-известен като sweetleaf (сладко листо) или sugarleaf (захарно листо) или просто стевия, е широко разпространен заради сладкия вкус на листата му. Като подсладител и заместител на захарта, от гледна точка на вкус, стевията има по-бавно начало на действие и по-голяма продължителност от тази на захарта, като някои екстракти могат да имат горчив, както и остатъчен вкус при високи концентрации.
Stevia листата са били използвани в продължение на векове в Южна Америка, като преминават през поколения традиция за лечение на захарен диабет. Милиони японци използват стевия повече от 30 години, като не е съобщавано за вредни ефекти.

S. rebaudiana листа
S. rebaudiana листа

Гликозидите са молекули, които съдържат глюкоза и други не-захарни вещества, наречени агликони (молекули с други захари са полизахариди). Вкусовите рецептори на езика реагират на глюкозата в гликозидите – тези с повече глюкоза (ребаудиозид) имат по-сладък вкус, отколкото тези с по-малко (стевиозид). Някои от горчивите рецептори на езика реагират на агликоните.
В храносмилателния тракт rebaudiosid-ите се метаболизират в стевиосид. Тогава стевиосидът се разгражда до глюкоза и стевиол. Глюкозата, освободена в този процес, се използва от бактерии в дебелото черво и не се абсорбира в кръвния поток. Стевията не може да бъде допълнително смляна и се изхвърля от тялото.
За диабета проучванията показват, че стевията има възможно трофично действие върху β-клетките на панкреаса, подобряване на инсулиновата чувствителност при плъхове, дори е възможно да се насърчи допълнително производство на инсулин, което помага да се обърне диабет или метаболитен синдром. Stevia, консумирана преди хранене, значително намалява постпрандиалните нива на инсулин в сравнение с аспартам и захароза. Оценка от проучване през 2011 г. заключава, че стевия подсладителите вероятно ще са полезни на пациенти с диабет. През 2013 г. проучване с листа от стевия на диабетни плъхове идентифицира бъбречен и чернодробен защитен ефект и намаляване на риска от оксидативен стрес, в допълнение към по-известните хипогликемични ползи.
Взето от:Wikipedia

Първите вкусни със стевия – Oh! BITES веган сладки